i am trully sorry for the non bulgarian readers -- you can understand this. then again if i was to write the following in english it would not make sence.

в края на работният ден аз съм абсолютно изпростял. седя и мисля върху разни дилеми от рода на колко точно ителигентна е онази разцветка на синьото и какво точно е химикалкоидна форма на живот.

в този ред на мисли започнаха да ми излизат разни четеристишия, лишени от каквъвто и да е смисъл, но наситени с хумор.

примерно:
рибка плава във пюре,
а на мен ми се.. нещо което се римува..

питате къде са останалите два реда -- хванала ги е липсата сигурно.

няма как да не знаете култовото:
вървя си през папура
и си дъвча вафла мура
а водата ми стига до коленете.

като се замисля върху годините изкарани в любимото ми [всъщност и единствено, да съм точен] основно училище, се сещам и за:
небе звезди луна
на мен ми се.. нещо от другите рими
виждам аз вековна бука
тук ще ..дума.., тука тука

в разгара на пролетта с колегите бяхме в т.нар. период на размножаване -- което при бездарни поети като нас [визирам целият творчески колектив на фирмата в която работя] отново прие формата на четеристишие [сътворени за да ухажваме колежките и да оправдаваме заплатите които ни се плащтат]
ти си мойто цвете -- ще те скъсам
ти си мойто цвете -- ще те скъсам.. от ханша
ти си мойто цвете -- ще ти скъсам тичнката
ти си мойто цвете -- зема те полея

и други и други.

както се вижда аз почти толкова добър поет колкото съм дизайнер и програмист взети заедно. иначе казано -- бате по-добре недей.

поздрави и усмивки а другото -- че то има ли друго